Църквата в с. Паскалавец е построена за първи път през 1854 г. по молба на жителите на селото. За да им се разреши да си построят църква е издаден царски ферман от Султан Меджит Хан през 1854 г., който ферман се намира в оригинал в светата Великотърновска митрополия. тя е била осветена през 1864 г. от гръцки владика. Но не е била много здрава и бързо се е съборила. тогава се налага да се построи друга църква. през 1893 г. тя е направена защото тогава с. Паскалевец е било околийски център. първите представители, които са изградили църквата са били: Велико Банчев, Ненко Митков и Петър Пасков. След като е била изградена и обзаведена тя е осветена на 8 ноември 1894 г. от негово Високо Преосвещенство Св. Великотърновски Митрополит Господин Господин Климент, който е спомогнал за бързото изкарване на църквата. Енорирята е била самостоятелна, но не е имала за по-дълго време енорирйски свещеник, а се е завеждала от временни свещеници. До 1945 г. енорията е е била Великотърновска околия и Великотърновска епархия. След 1945 г. енорията минава към Павликенска духовна околия, Великотърновска епархия.
Идеята за основаване на читалището е дадена от учител на име Трифон Христов, след като през 1897 има няколко успешни пиеси изнесени в Паскалевец - "Илю Войвода" и "Многострадална Геновева" и населението придобива желание всяка година да има представления и постановки. За целта трябва да се създаде сграда, която да служи като институт за културни и образователни мероприятия. Читалището започва да функционира на 1 Февруари 1898г. със специално изработен устав, който гласи, че членовете трябва да плащат членски внос от 2лв. на месец. Първоначално се е използва почти изцяло за драматични постановки, с тематика "политически борби за освобождение", като повечето женски роли са играни от преоблечени мъже. В последствие дейността се разширява, като се открива читалня с 3-4 списания и 1-2 вестника и се разиграва лотария. През 1912 година се открива и вечерно училище, което помага на жителите да придобият практически умения за селския живот.
По време на втората световна война, село Паскалевец се присъединява временно към Дъскотската съставна община с цел консолидация на ресурси. Прекъсва всякакъв вид развитие в селото до края на войната. През 1944 година селото се отделя отново в своя община и започват планове и активини каузи за развитие. Първоначално възниква спор от къде да започне преобразяването на селото - дали от електрификация, от училище или може би от фурна. В крайна сметка се стига до заключението, че електричеството е първи приоритет. Докарват се от Родопите стълбове, чакъл, пясък и започва изграждането на трансформатор и електрическа мрежа в селото. След завършването на токовата мрежа се започва изграждане на модерна двуетажна фурна, а в последствие и на училище със салон.
През 1981 година се създава паметник, почитащ загиналите от Балканската, Първата и Втората световни войни. Паметникът до ден днешен съществува в читалищния двор на селото.
В момента селото е с ограничен брой жители, но все още има пенсионерски клуб, както и активна фолклорна група "Детелина", често участващи в представления в региона.
